Tweet
Малко полезна информация за наводненията като явление
Наводненията са едни от най често срещаните и най–страшни бедствия за човечеството. Те заемат челните места в черните статистики по брой на жертви и нанесени материални щети на човечеството. Човешката памет пази предания за много катастрофални наводнения. "Всемирни потопи" са описани в редица древни митологии - Китайската, на Маите и др.
Освен в древността и на съвременния етап сме свидетели на чести нахлувания на водата върху сушата. Така например през 1887 г. водите на река Хоанхъ в Китай прекъсва дигите край град Кайфън, вследствие на което се наводняват 75 000 км2 площ и загиват над 1 млн. души. Светът дълго ще помни разрушителните “цунами” от 2004 година и ураганът “Катрина”, потопил един цял мегаполис.
Наводненията, като стихийни бедствия са характерни и за нашата страна. С Катастрофален характер са зимните наводнения от разливания на водите на река Дунав през 1938, 1942, 1943 и 1954 години, наводнението в гр. Враца на 1 май 1966 г. отнело живота на над 100 души, наводненията в Югоизточна България през м. ноември 1996 г., масовите наводнения през 2005 г. обхванали значителни територии от Република България, високите води на река “Дунав” през 2006 г., когато се наложи надстрояване на съществуващите и изграждане на хиляди метри нови временни диги и др.
Условие за формиране на максималния отток
1. Максималния отток се формира в следствие на топенето на снеговете в равнинните части през пролетта.
2. Максималния отток се формира в следствие на топенето на планинските снегове и ледници.
3. Максималния отток се формира в следствие на падането на интензивни дъждове.
ВИД НА НАВОДНЕНИЯТА:
І. Пролетно пълноводие
Причини за възникване: Пролетно топене на снеговете в равнините или пролетно–лятно топене на снеговете и силни валежи в планините
Характер на проявление: Повтарят се периодически в един и същи сезон. Характеризират се със значително и дълготрайно покачване на нивата.
ІІ. От прииждащи води:
Причини за възникване: Интензивни дъждове и топене на снега при зимни затопляния.
Характер на проявление: Не се характеризират с чести проявления. Интензивни са, но сравнително краткотрайни.
ІІІ. В следствие от натрупани наноси или ледоход
Причини за възникване: Съпротивление на водния отток, образуващо се на отделни участъци от речното корито, възникващо при внезапни свличания на големи количества земни маси в водния басейн, замръзване на водата или ледоход.
Характер на проявление: Наводненията вследствие на свлачища, замръзване или ледоход се наблюдават най – често през зимата или пролетта. Характеризират се с висок,но сравнително кратковременен /при ледоход и по продължителни/ оток на водата в реката.
ІV. Предизвикано от подприщване устията на реките или езерата в следствие на силни ветрове
Причини за възникване: Напор на силни ветрове в участъци от устията на реките вливащи се в морето или в големи езера и водохранилища.
Характер на проявление: Възможни са по всяко време на годината. Нямат периодичност и не се характеризират с голямо повишаване на нивото на водата.
V. Наводнения предизвикани от разрушаване на ХТС или едновременно източване в едно речно корито на няколко водоема
Причини за възникване: Неконтролируемо изпускане на водни количества при разрушаване на ХТС /яз. стени, диги и др./ или голям водосбор в едно речно корито при едновременното изпускане на няколко водоема
Характер на проявление: Характеризира се с образуване на приливна вълна, заливаща големи територии и разрушавайки по пътя си всичко до, което достигне /постройки, обекти, комуникации и др./.
* МАЛКИ НАВОДНЕНИЯ - Нанасят сравнително малки щети. Обхващат неголеми крайбрежни територии. Заливат до 10% от обработваемите селскостопански територии и почти не влияят на ритъма на живот на хората.
Повтаряемостта им е 10-20 години.
* ОПАСНИ НАВОДНЕНИЯ - Нанасят значителни щети. Обхващат по-големи крайбрежни територии. Заливат до 20% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората. Възможна е поява на необходимост от евакуация.
Повтаряемост: 20-40 години
* СИЛНО ОПАСНИ - Нанасят големи щети. Заливат до 50% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората. Силно опасни за живота на хора и животни. Възможна е поява на необходимост от евакуация.
Повтаряемост: 40 - 80 години.
* ОПУСТОШИТЕЛНИ - Нанасят много големи материални щети. Заливат и унищожават 50% - 70% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората за дълъг период от време. Провежда се евакуация на населението от засегнатите площи. Довеждат до човешки жертви.
Цикличност: 80-150 години.
* КАТАСТРОФАЛНИ - Нанасят огромни материални щети. Заливат и унищожават над 70 % от обработваемите селскостопански територии. В залетите райони попадат десетки жилищни, административни и стопански сгради, съоръжения, комуникации и др. Провежда се масова евакуация на населението. Значителен брой човешки жертви. Парализира стопанската дейност. Изменя стандарта на живот на засегнатите райони.
Цикличност: 150 - 200г.
ВАЖНИ ПАРАМЕТРИ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НАВОДНЕНИЯТА СА:
* Числеността на засегнатото население – броя жертви, пострадали, останали без покрив;
* Количеството на заселените населените пунктове – градове, села, ;
* Степен на засягане на населените места – частично наводнени, напълно наводнени, попадащи в заливната зона при продължаващо повишаване на нивото;
* Количество на обектите на икономиката и инфраструктурата /мостове, тунели, канали, инсталации и др./попадащи в наводнената зона;
* Количеството на жилищните домове, който са необитаеми в следствие на наводнението;
* Наводнените площи със селскостопанска продукция;
* Количеството унищожени селскостопански животни;
* Общите параметри на загубите.
ГЛАВНИ ЦЕЛИ НА ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО ПРИ НАВОДНЕНИЕ СА:
* Извършване на разузнаване за откриване и спасяване на всички оцелели,но блокирани от водата в домове, на острови, в МПС, по дървета и т.н.хора в най – кратък срок;
* Евакуация на застрашеното население и имущество;
* Осигуряване на подслон и храна и медицинско обслужване на пострадалите от наводнението;
* Ликвидиране на последствията от наводнението.
* Евакуация на пострадалите от застрашения район
СПАСИТЕЛНИТЕ РАБОТИ ПРИ НАВОДНЕНИЕ ВКЛЮЧВАТ:
* Издирване на всички пострадали;
* Осигуряване на достъпа до пострадалите и спасяването им;
* Оказване на до лекарска помощ на пострадалите;
НЕОТЛОЖНИТЕ АВАРИЙНИ РАБОТИ ПРИ НАВОДНЕНИЕ ВКЛЮЧВАТ:
* Укрепване на язовирни стени и диги застрашени от разрушаване;
* Възстановяване проводимостта на съществуващите отводнителни канали;
* Ликвидиране наносните натрупвания в коритата на водоемите, причиняващи подприщвания и повишаване на водния поток;
* Оборудване на временни пристани за плавателната спасителна техника;
* Мероприятия по възстановяване на проводимостта на пътната структура;
* Възстановяване на енергоснабдяването;
* Възстановяване на комуникациите;
* Локализиране на източниците на вторичните поразяващи фактори;
СПОСОБИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ОПАСНОСТ ОТ НАВОДНЕНИЕТО СА:
* Евакуацията от застрашения район;
* Извеждане на безопасни места в заливните зони.
* Използването на един или друг метод са в зависимост от сложността на обстановката и скоростта на развитие на обстановката.
* Основен способ /с минимални последствия за живота и здравето на хората и психическото им здраве/ е евакуацията. Целта на евакуацията е да се осъществи организирано извеждане на населението от застрашените зони.
Силите се групират в три групи:
1. Група за разузнаване и издирване на пострадали - Тази група трябва да е снабдена с бързи плавателни средства или вертолети.
2. Група за спасяване и евакуиране на пострадалите.
3. Група за приемане, оказване на до лекарска помощ и настаняване на пострадалите.
Въвеждането на групите става последователно, успоредно или смесено в зависимост от ситуацията.
ИЗДИРВАТЕЛНИТЕ РАБОТИ СА СЪВКУПНОСТ ОТ:
* Действия по откриване;
* Придвижване до мястото;
* Установяване на контакт с пострадалите;
* Определяне обема и характера на предстоящите спасителни работи
ИЗДИРВАНЕТО НА БЕДСТВАЩИ СЕ ЗАКЛЮЧВА В:
* Определяне на местоположението им;
* Определяне пътищата за достигане до пострадалите;
* Определяне на здравословното им състояние с цел евакуацията им;
* Определяне пътищата за евакуация;
СПОСОБИ ЗА ИЗДИРВАНЕ НА БЕДСТВАЩИ:
* Непрекъснато визуално обследване на залятата територия;
* Чрез наблюдение от въздуха – самолети, вертолети и др.;
* По разкази на очевидци и спасени.
ПРИ ИЗБОР НА СПОСОБ ЗА ИЗДИРВАНЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД:
* Необходимостта от обследване на цялата зона на наводнението;
* Определяне и обозначаване на местата на бедстващите;
* Определяне здравословното състояние и характера на получените травми и увреждания и способите за оказване на до лекарска помощ /на място или в събирателните пунктове/;
* Определяне на пътищата за евакуация;
* Преустановяване или ликвидиране на действието на вторичните поразяващи фактори;
В ЗАВИСИМОСТ ОТ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ПОСТРАДАЛИТЕ И НАЧИНА ЗА СПАСЯВАНЕТО ИМ, СПАСИТЕЛНИТЕ РАБОТИ СЕ РАЗДЕЛЯТ НА ТРИ ВИДА:
* Спасяване на пострадали от високи места - дървета, горни етажи и покриви на сгради и съоръжения, покриви на коли и др.;
* Спасяване на пострадали от повърхността на водата;
* Спасяване на пострадали от съоръжения под водата /на дъното/.
СНАВР при наводнение се води непрекъснато, денем и нощем при всякакви метеорологични условия, за спасяване живота на хората и селскостопанските животни и свеждане до възможният минимум вредните последици върху тях и националното стопанство.
Инструкция № Iз – 2695 от 18 октомври 2011год. за реда за осъществяване на оперативна защита при наводнения
В сила от 01.11.2011 г.
Издадена от Министерството на вътрешните работи Обн. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 2011г.
Материалът не е свален от нета. Това е част от встъпителната ми лекция в учебния център за спасители град Монтана, във връзка с постъпването ми в доброволчески Аварийно-спасителен отряд.
Смятам, че публикуването на този материал не е плагиатство.
Моля модераторите да коригират малко темата. Имам предвид да оцветят отделните параграфи за да се открояват от основния текст
Благодаря предварително!
Освен в древността и на съвременния етап сме свидетели на чести нахлувания на водата върху сушата. Така например през 1887 г. водите на река Хоанхъ в Китай прекъсва дигите край град Кайфън, вследствие на което се наводняват 75 000 км2 площ и загиват над 1 млн. души. Светът дълго ще помни разрушителните “цунами” от 2004 година и ураганът “Катрина”, потопил един цял мегаполис.
Наводненията, като стихийни бедствия са характерни и за нашата страна. С Катастрофален характер са зимните наводнения от разливания на водите на река Дунав през 1938, 1942, 1943 и 1954 години, наводнението в гр. Враца на 1 май 1966 г. отнело живота на над 100 души, наводненията в Югоизточна България през м. ноември 1996 г., масовите наводнения през 2005 г. обхванали значителни територии от Република България, високите води на река “Дунав” през 2006 г., когато се наложи надстрояване на съществуващите и изграждане на хиляди метри нови временни диги и др.
Условие за формиране на максималния отток
1. Максималния отток се формира в следствие на топенето на снеговете в равнинните части през пролетта.
2. Максималния отток се формира в следствие на топенето на планинските снегове и ледници.
3. Максималния отток се формира в следствие на падането на интензивни дъждове.
ВИД НА НАВОДНЕНИЯТА:
І. Пролетно пълноводие
Причини за възникване: Пролетно топене на снеговете в равнините или пролетно–лятно топене на снеговете и силни валежи в планините
Характер на проявление: Повтарят се периодически в един и същи сезон. Характеризират се със значително и дълготрайно покачване на нивата.
ІІ. От прииждащи води:
Причини за възникване: Интензивни дъждове и топене на снега при зимни затопляния.
Характер на проявление: Не се характеризират с чести проявления. Интензивни са, но сравнително краткотрайни.
ІІІ. В следствие от натрупани наноси или ледоход
Причини за възникване: Съпротивление на водния отток, образуващо се на отделни участъци от речното корито, възникващо при внезапни свличания на големи количества земни маси в водния басейн, замръзване на водата или ледоход.
Характер на проявление: Наводненията вследствие на свлачища, замръзване или ледоход се наблюдават най – често през зимата или пролетта. Характеризират се с висок,но сравнително кратковременен /при ледоход и по продължителни/ оток на водата в реката.
ІV. Предизвикано от подприщване устията на реките или езерата в следствие на силни ветрове
Причини за възникване: Напор на силни ветрове в участъци от устията на реките вливащи се в морето или в големи езера и водохранилища.
Характер на проявление: Възможни са по всяко време на годината. Нямат периодичност и не се характеризират с голямо повишаване на нивото на водата.
V. Наводнения предизвикани от разрушаване на ХТС или едновременно източване в едно речно корито на няколко водоема
Причини за възникване: Неконтролируемо изпускане на водни количества при разрушаване на ХТС /яз. стени, диги и др./ или голям водосбор в едно речно корито при едновременното изпускане на няколко водоема
Характер на проявление: Характеризира се с образуване на приливна вълна, заливаща големи територии и разрушавайки по пътя си всичко до, което достигне /постройки, обекти, комуникации и др./.
* МАЛКИ НАВОДНЕНИЯ - Нанасят сравнително малки щети. Обхващат неголеми крайбрежни територии. Заливат до 10% от обработваемите селскостопански територии и почти не влияят на ритъма на живот на хората.
Повтаряемостта им е 10-20 години.
* ОПАСНИ НАВОДНЕНИЯ - Нанасят значителни щети. Обхващат по-големи крайбрежни територии. Заливат до 20% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората. Възможна е поява на необходимост от евакуация.
Повтаряемост: 20-40 години
* СИЛНО ОПАСНИ - Нанасят големи щети. Заливат до 50% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората. Силно опасни за живота на хора и животни. Възможна е поява на необходимост от евакуация.
Повтаряемост: 40 - 80 години.
* ОПУСТОШИТЕЛНИ - Нанасят много големи материални щети. Заливат и унищожават 50% - 70% от обработваемите селскостопански територии. Нарушават ритъма на живот на хората за дълъг период от време. Провежда се евакуация на населението от засегнатите площи. Довеждат до човешки жертви.
Цикличност: 80-150 години.
* КАТАСТРОФАЛНИ - Нанасят огромни материални щети. Заливат и унищожават над 70 % от обработваемите селскостопански територии. В залетите райони попадат десетки жилищни, административни и стопански сгради, съоръжения, комуникации и др. Провежда се масова евакуация на населението. Значителен брой човешки жертви. Парализира стопанската дейност. Изменя стандарта на живот на засегнатите райони.
Цикличност: 150 - 200г.
ВАЖНИ ПАРАМЕТРИ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НАВОДНЕНИЯТА СА:
* Числеността на засегнатото население – броя жертви, пострадали, останали без покрив;
* Количеството на заселените населените пунктове – градове, села, ;
* Степен на засягане на населените места – частично наводнени, напълно наводнени, попадащи в заливната зона при продължаващо повишаване на нивото;
* Количество на обектите на икономиката и инфраструктурата /мостове, тунели, канали, инсталации и др./попадащи в наводнената зона;
* Количеството на жилищните домове, който са необитаеми в следствие на наводнението;
* Наводнените площи със селскостопанска продукция;
* Количеството унищожени селскостопански животни;
* Общите параметри на загубите.
ГЛАВНИ ЦЕЛИ НА ЗАЩИТАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И НАЦИОНАЛНОТО СТОПАНСТВО ПРИ НАВОДНЕНИЕ СА:
* Извършване на разузнаване за откриване и спасяване на всички оцелели,но блокирани от водата в домове, на острови, в МПС, по дървета и т.н.хора в най – кратък срок;
* Евакуация на застрашеното население и имущество;
* Осигуряване на подслон и храна и медицинско обслужване на пострадалите от наводнението;
* Ликвидиране на последствията от наводнението.
* Евакуация на пострадалите от застрашения район
СПАСИТЕЛНИТЕ РАБОТИ ПРИ НАВОДНЕНИЕ ВКЛЮЧВАТ:
* Издирване на всички пострадали;
* Осигуряване на достъпа до пострадалите и спасяването им;
* Оказване на до лекарска помощ на пострадалите;
НЕОТЛОЖНИТЕ АВАРИЙНИ РАБОТИ ПРИ НАВОДНЕНИЕ ВКЛЮЧВАТ:
* Укрепване на язовирни стени и диги застрашени от разрушаване;
* Възстановяване проводимостта на съществуващите отводнителни канали;
* Ликвидиране наносните натрупвания в коритата на водоемите, причиняващи подприщвания и повишаване на водния поток;
* Оборудване на временни пристани за плавателната спасителна техника;
* Мероприятия по възстановяване на проводимостта на пътната структура;
* Възстановяване на енергоснабдяването;
* Възстановяване на комуникациите;
* Локализиране на източниците на вторичните поразяващи фактори;
СПОСОБИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ОПАСНОСТ ОТ НАВОДНЕНИЕТО СА:
* Евакуацията от застрашения район;
* Извеждане на безопасни места в заливните зони.
* Използването на един или друг метод са в зависимост от сложността на обстановката и скоростта на развитие на обстановката.
* Основен способ /с минимални последствия за живота и здравето на хората и психическото им здраве/ е евакуацията. Целта на евакуацията е да се осъществи организирано извеждане на населението от застрашените зони.
Силите се групират в три групи:
1. Група за разузнаване и издирване на пострадали - Тази група трябва да е снабдена с бързи плавателни средства или вертолети.
2. Група за спасяване и евакуиране на пострадалите.
3. Група за приемане, оказване на до лекарска помощ и настаняване на пострадалите.
Въвеждането на групите става последователно, успоредно или смесено в зависимост от ситуацията.
ИЗДИРВАТЕЛНИТЕ РАБОТИ СА СЪВКУПНОСТ ОТ:
* Действия по откриване;
* Придвижване до мястото;
* Установяване на контакт с пострадалите;
* Определяне обема и характера на предстоящите спасителни работи
ИЗДИРВАНЕТО НА БЕДСТВАЩИ СЕ ЗАКЛЮЧВА В:
* Определяне на местоположението им;
* Определяне пътищата за достигане до пострадалите;
* Определяне на здравословното им състояние с цел евакуацията им;
* Определяне пътищата за евакуация;
СПОСОБИ ЗА ИЗДИРВАНЕ НА БЕДСТВАЩИ:
* Непрекъснато визуално обследване на залятата територия;
* Чрез наблюдение от въздуха – самолети, вертолети и др.;
* По разкази на очевидци и спасени.
ПРИ ИЗБОР НА СПОСОБ ЗА ИЗДИРВАНЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД:
* Необходимостта от обследване на цялата зона на наводнението;
* Определяне и обозначаване на местата на бедстващите;
* Определяне здравословното състояние и характера на получените травми и увреждания и способите за оказване на до лекарска помощ /на място или в събирателните пунктове/;
* Определяне на пътищата за евакуация;
* Преустановяване или ликвидиране на действието на вторичните поразяващи фактори;
В ЗАВИСИМОСТ ОТ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ПОСТРАДАЛИТЕ И НАЧИНА ЗА СПАСЯВАНЕТО ИМ, СПАСИТЕЛНИТЕ РАБОТИ СЕ РАЗДЕЛЯТ НА ТРИ ВИДА:
* Спасяване на пострадали от високи места - дървета, горни етажи и покриви на сгради и съоръжения, покриви на коли и др.;
* Спасяване на пострадали от повърхността на водата;
* Спасяване на пострадали от съоръжения под водата /на дъното/.
СНАВР при наводнение се води непрекъснато, денем и нощем при всякакви метеорологични условия, за спасяване живота на хората и селскостопанските животни и свеждане до възможният минимум вредните последици върху тях и националното стопанство.
Инструкция № Iз – 2695 от 18 октомври 2011год. за реда за осъществяване на оперативна защита при наводнения
В сила от 01.11.2011 г.
Издадена от Министерството на вътрешните работи Обн. ДВ. бр.85 от 1 Ноември 2011г.
Материалът не е свален от нета. Това е част от встъпителната ми лекция в учебния център за спасители град Монтана, във връзка с постъпването ми в доброволчески Аварийно-спасителен отряд.
Смятам, че публикуването на този материал не е плагиатство.
Моля модераторите да коригират малко темата. Имам предвид да оцветят отделните параграфи за да се открояват от основния текст
Благодаря предварително!