Наводненията вкараха и България в черната балканска хроника

Най-малко 12 души са намерили смъртта си и поне още толкова продължават да са в неизвестност - това е тъжната равносметка от опустошителните наводнения, връхлетели за една седмица Североизточна и Южна България. Щетите от падналите порои и придошлите реки тепърва ще се изчисляват, но със сигурност сумата ще достигне няколко десетки милиарда стари левове.
Обилните валежи пропукаха стените на няколко язовира и извадиха реките от коритата им. Това предизвика масови наводнения в стотици населени места. На много места водната стихия е скъсала мостовете и дигите и е отнесла съществуващите пътища. Там, където придошлите води са били най-обилни, хората са се евакуирали, а под повърхността са останали цели села и махали. Селскостопанските насаждения са почти напълно унищожени, прекъснато е било електрозахранването, отрязани са и телефонните връзки. Големи щети са претърпели и промишлените предприятия в засегнатите райони.
Най-тежко е положението в общините Велики Преслав, Каспичан и Поморие, където беше обявено бедствено положение. “Поради голямата степен на разрушения някои обекти ще останат за възстановяване и през 2000 г.”, заяви премиерът Костов.

И България попадна в черната хроника

на балканските катастрофи. Но за разлика от южните ни съседи Турция и Гърция, където разрушенията бяха предизвикани от силни земетресения, у нас ефектът от природните катаклизми беше подсилен от липсата на достатъчно надеждни механизми за противодействие. Отново в основата на проблема стои подценяването на рискове и липсата на адекватни превантивни мерки. Оказа се, че причина за пропукването на някои от язовирните стени е занемареният контрол, който е трябвало да бъде упражняван от страна на общинските и областните управи върху фирмите, които ги стопанисват.
Вече е доказано, че лошото стопанисване е причината за изпускането на водите от двата язовира край с. Камено, община Равнец, съобщи Христо Христов, секретар на Постоянната правителствена комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Единият язовир е с 16 дка заливна площ, а другият - с 24 дка. Преди време в нарушение на действащите разпоредби двете съоръжения са били дадени от кмета на концесия на частни фирми за развъждане на риба. Когато започнали проливните дъждове, се оказало, че водата в язовирите е над допустимите норми, състоянието на стените не е добро, а изпускателят не работи. Това е главната причина за пропукването на язовирната стена и заливането на около 240 къщи, заяви Христо Христов. Според него лошото стопанисване на язовирите е практика в цялата страна, независимо че на два пъти са били разпращани конкретни указания до областните управи и общините на какви условия трябва да отговарят хидротехническите съоръжения. В тях се съдържали инструкции и за редовно почистване на речните корита, които също масово се нарушавали. Едва ли обаче вината за това е само в местните власти. Факт е, че у нас кметовете по традиция не разполагат с достатъчно средства, а държавата също няма навика да отделя големи суми за превантивни дейности. Така, вместо да се прави всичко възможно за предварително ограничаване на последиците от природните бедствия, у нас обикновено борбата се води постфактум и по формулата

След (проливен) дъжд - качулка

Потвърждение на това е заявената от Иван Костов в четвъртък готовност да бъде приет бързо закон за водоползването. Той щял да регламентира ясно задълженията на всички, които стопанисват язовири, и да гарантира безопасната им експлоатация. Освен това ще бъде преработена цялата нормативна база, засягаща защитата на населението. Сегашният Закон за подпомагане при бедствия и аварии е още от 1948 г. и според експертите е напълно неприложим в съвременни условия. Според Христо Христов този закон отдавна е трябвало да бъде отменен, но това досега не е сторено, защото се чака новата структура на “Гражданска защита”. По всяка вероятност тя ще бъде девоенизирана и ще мине на пряко подчинение на Министерския съвет.
Съвсем естествено през седмицата най-дискутираната тема беше готовността на държавата да обезщети пострадалите семейства. По ирония на съдбата пороите съвпаднаха с началото на рекламната кампания за местните избори. Това веднага вкара темата за обезщетенията в предизборния арсенал на партиите и стана удобен повод за размяна на взаимни обвинения в липсата на държавническо поведение. Засега стана ясно, че правителството може да отпусне около 10 млрд. стари лева за възстановяване на засегнатите пътища, мостове и останалата инфраструктура. В началото на следващата седмица финансовият министър Муравей Радев щял да представи точния разчет за възможностите на бюджета. Преки компенсации на хората под формата на пари в брой засега не се предвиждат.