Когато придойде реката...

Някои природни бедствия в по-голяма степен се считат за последствие от човешката дейност (замърсяване, строеж на огромни съоръжения и т.н.), отколкото други. Към катаклизмите, които изцяло се считат за причинени от прищевки на родната ни планета, спадат земетресенията и вулканите, за чието възникване човешката дейност няма заслуга. За други катаклизми от типа на засушаване, урагани и наводнения причините обикновено се търсят в промените на климата, причинени от замърсяване, пресушаване на блата, строеж на язовири и т.н. Доколкото засушаванията са по-продължителни от наводненията и начините за справяне с тях са по-конвенционални, изграждат се канали и язовири, които да доставят вода където и доколкото може.

От своя страна наводненията са “библейско бедствие“, познато от хилядолетия и описано и в Стария завет. Те са може би единственият катаклизъм, който, макар и до голяма степен предвидим, често заварва хората неподготвени да го посрещнат. Пример: България през миналата 2005 г., когато придошлите води извадиха наяве един чисто български феномен - задръстени с кал и боклуци речни корита, съчетан с ориенталска мудност в реакцията на Комисията за бедствия и аварии, която в даден момент не знаеше от кой язовир прелива вода и кои общини са наводнени... Все пак едно наводнение

Може да се прогнозира със сравнителна точност

още няколко седмици преди бедствието. На първо място са метеопрогнозите и сезонът, за който става дума. Ако към обилни дъждове се добави и пролетно топене на снеговете, едва ли ще е за чудене, ако язовирите прелеят. Всъщност единствените изненадващи приливи са породените от земетресения цунами, които пометоха крайбрежието на страните в Югоизточна Азия преди две години. Прогнозирането на това кога ще започне покачването на водите, както и до какво ниво ще стигнат е възможно само приблизително. Обикновено се наблюдава бърз момент на покачване в последните часове преди пика на наводнението, след което водата започва да се оттича.

Причините за конкретно наводнение обикновено са комплексни и като цяло всяка следваща от тях има катализиращ ефект по отношение на залетите площи. Пример за това е нивото на река Дунав в сантиметри, което в последните седмици бележи нови и рекордни нива - увеличеният приток вследствие на топенето на снеговете и допълнителното изпускане на вода от преливащи водоеми води до трудно регулиране на потока, който се опитва да залее старата българска столица Видин. Съчетано с обилните валежи, които обикновено съпътстват идването на студените атмосферни фронтове над Балканите, нивото на водата в целия български участък е критично и този път никой не беше изненадан. Засега дигите държат река Дунав в коритото й.

Природните стихии от този тип са заплаха дори и за развити държави от ранга на САЩ. За разлика от Видин Ню Орлиънс нямаше късмета да остане незалят от стихията, предизвикана от урагана “Катрина”, и скъсана дига позволи на река Мисисипи да залее 80% от града, разположен под нивото й. Хиляди жители на града бяха евакуирани, а щетите от наводненията по последни преценки надхвърлиха $75 млрд. Жертвите на урагана и наводненията (не е ясно от кое точно) бяха 1604 души, което направи “Катрина” най-смъртоносния ураган за последните 70 години в САЩ. Далеч по-незабелязани останаха наводненията, които причиниха още по-големи щети и жертви в Индия, Венецуела и Виетнам пак през изминалата година. И те бяха нагледно доказателство, че има пряка връзка между икономическото развитие на страната и жертвите от природните стихии, които бушуват на територията й.

Друга причина за наводнение

може да е скъсване на язовирна стена или дига. За България например с най-голям риск би бил язовир “Искър” - неговият пълен обем е 655 млн. куб. метра вода, удържани от високата близо 60 метра бетонна стена. Математически модели на вероятно скъсване са начертали апокалиптични картина на катастрофата, при която нивото на приливната вълна при кв. Горубляне ще е високо около 8-10 метра. Това е изцяло хипотетичен модел на катастрофа, който на практика никой не би желал да доказва като реален.

В България съществуват около 40 големи язовира (“Искър” си остава най-големият), някои от които преливат редовно при наличие на сериозни дъждове или топене на снеговете и се превръщат в заплаха за селищата в близост до реките, които ги пълнят. Така през август 2005 изпускането на води от преливника на язовир “Тополница” доведе до повишаване на нивото на река Марица (придошла от дъждовете) до степен, която можеше да превърне Пловдив в

Тракийската Венеция

Всъщност има доста градове и държави в света, които живеят малко над ръба на оцеляването, що се отнася до капризите на водната стихия. Най-типичният пример е Холандия, една трета от която де факто е под нивото на Северно море. Най-голямото европейско пристанище Ротердам също се намира под морското равнище. Около двадесет островни държави от типа на Малдивските острови, Микронезия, Маршаловите острови, Кирибати и т.н. се “подават” само с по няколко метра над морското равнище и поради тази причина проблемът с глобалното затопляне, топенето на полярните “шапки” и т.н. за тях е реален. Ако прогнозата за стопяване на вечните снегове и ледници се сбъдне, друг математически модел е предсказал повишение на Световния океан с между 40 и 60 метра, което ще направи сегашните проблеми с наводненията по поречието на Дунав да изглеждат като буря в чаша вода. И в такъв случай повторението на библейския потоп едва ли ще е в стила на холивудския хит “Воден свят” с Кевин Костнър, който даде нагледна представа за това какво би се случило, ако водата е повече от сушата.